Оттам се връщам.
Голата земя
се скри в черупката на охлюв.
Духът, освободен от тялото,
извика.
А тялото наподоби човек -
човек от прах -
с монета под езика.
(Доколкото
прахът от паднала звезда
е образ
или доколкото
подобието - битие)
В началото бе словото
надгробно.
И рече някой: "Съберете костите
и с мускули скрепете ги в утробата.
Да бъде прероден!" - и плю на Господа.
И с кожата на земно изкопаемо
наметнаха отрочето отвъдно,
и сипаха в ухото му (по "Хамлет")
принадената стойност на духа ми.
(Доколкото самото
слово
е прераждане
или доколкото прераждането -
смърт)
С отровата на земното привличане,
в любовен период полуразпадане,
космически невинен - от обичане -
отвъд света свободно падах...
И гръмнаха: "Животът тежък, скучен..." -
интелигентни - над завода - облаци.
И заваляха - с грим - на входа кучета -
озъбени, маскирани, потомствени...
(Доколкото е изход
всеки вход
или доколкото
друг изход
няма)
И екскаватори покриха космоса
с праха от звездната ми ексхумация.
И сепаратори следяха костната
и мускулната ми ориентация.
Отпадъчния полудух подслушваха
светлоречиви лунатични касти.
И нощем Маргаритите послушно
се разсъбличаха в мига на Фауст.
(Доколкото
пръстта е космос
или доколкото
зачатието - слово)
И любовта ни този път е бягане
на средно измерими разстояния.
И свободата ни е оцеляване
до следващ период полуразпадане.
И чакаме космически маймуни
да потвърдят невинните теории.
И временно в отвъдното се губим,
доколкото ни позволяват ролите.
Оттам се връщам.
Лягам под звездата,
побита вместо кръст
и слушам.
Щурците свирят празничен
рагтайм за мравки.
Тревите се преплитат в слънчев рок.
И хорът е от автентични
ангели.
Само камбаните
напомнят,
че съм в гроб.