автор: Vaia

по karmelitass

Погледът ми вече не е същия
пълен е със трепет и очакване,
гладен е за тебе, най -насъщния,
влажен и объркан до прокапване.

Повече не мога да се правя,
че живота просто продължава.
Ако трябва ,нека се удавя!
Скачам пък каквото ще да става.

Ти си моя мост и моя бездна.
Като птици нека полетим.
Искам във очите ти да чезна,
да потъвам с твоя глас любим.