автор: kasiana

Каква е тази нива от думи саморасли-
като капчук звънливи и като лято страстни?
Невидим ли магьосник засял ги е у мене?
Те от кръвта ми - росни - душата ми люлеят.

Изгрее ли зората на мисъл вдъхновена,
знак диригента вятър им дава. И те пеят;
цъфтят и прецъфтяват, но тайно пак покълват
и тази чудна нива със думи все е пълна…

И жъна светли снопи от класовете житни,
с ръкойки от въпроси ги връзвам и заспивам:
в нощвите на съня си от тях замесвам пити,
изпичам ги в мечтите, та гладни да заситя…

25.11.1978 г.