Пролет е.
Разцъфнала вишна...
валят цветовете й бели
и капят по най-белия лист
на една зле написана книга.
Слънцето краде от студа,
и ми става горещо
в пустинята.
Отиде си.
До мен, на празния стол-
само две-три бели цветчета
от окапала пролет,
долетели случайно със вятъра.
Върни се.
Ще ти подаря слънчевите си очила.
На мен не ми трябват
за през нощта.