автор: razkovnik

Днес ще ви разказвам за луната
и как под кръглата й топка кръвта полудява.
Как в пожълтелия мрак търся наслада
от сбъднати грешки и в страст се надявам
да забравя земята, нощта и тъгата.
Как нежно огряла сякаш на педя
аз виждам само очи и устни докосвам,
и останал без дъх от целувки и трепет
изгубвам се, пак се намирам, горя
и треперя. И срам и въздишка и горест
и радост, начало и край и забрава.
"... сега разкажи ми нещо различно" тя каза
а аз се изгубих в последната фраза.