автор: yossifova

Очите ти са океан от пясъци
(и как ще преброяваш самотата),
когато моят бряг във твойта приказка
осъмне с обещание за минало.

Когато вятърът обърнал е посоките
и във камбаните отекват сънища,
в изгрелите от дланите ти ласки
навярно ще догаря бъдеще...

Очите ми са нежни приливи
(къде ли ще дрейфуват тихо),
с платната на мечти от теб опънати -
навярно ще целуват пясъци.