Помня, че гореща бе нощта,
лежах блажено в меката трева.
Загледан в черни небеса
дочух как вика моята съдба.
Намигна тя със блясък
и подаде ми ръка.
Намигна пак, отново блясък,
докосвах мъничка мечта.
И пак, и пак, и пак със блясък,
усмивка в черни небеса.
Гледах тихо в захлас,
магията на моята съдба.
А тя запали небесата,
тръгна бляскаво парад,
а аз стоях и просто гледах
августовски звездопад.