автор: source

Душата

Родена в плът,
всеки ден,
умира...
... заключена
в затвора на пагубността и страха,
няма ценност, която да пази,
(има само гласа си, ((за да извика за помощ, спасение))

не взема нищо, но и не дава,
животът й
е история на тъгата...

но, тя
се нуждае! ...
... от очи,
които да я поискат,
от сърце,
което да я обича
от Човечност,
която да я закриля...

... не се нуждае, от невъзможното
само от завръщане,
на вярата в живота й...
знае, че е трудно,
но не губи надежда,
(гласът й помага)!