Късей път пред мен се ширнал –
не извървян, не чут, не знаен –
заоблени ръкави виждам вирнал
и чака ме тъй мамещ и тъй таен...
Късей път поднася ми надежда,
и крие зад завоя свой или пък враг;
разбъркан, криволичещ като прежда
ще ме доведе до твоя чакащ праг.
И там аз пак ще видя разцъфтял
трендафила забравен, но красив
на прага, мамо, подир мене залинял,
да чака ме под небосвода сив...