Отвиква да прегръща топлина,
Разкрачен, часовника на стената.
Поглежда – зима на вън е дошла,
а не може да чака и бърза душата,
че време е вече на кръгло да удря,
че време е вече в мен да се свре
контеса-нощта се снежно напудря,
а времето няма как да се спре...