автор: LeoBedrosian

Басмяната ти рокля
от цветната леха
до живата вода
от меката седловина
между хълма на Венера и плодното
поле на корема ти
нейде зареях
свенлив поглед
да не се удавя в
кладенеца на Омаята
сред уханните цветя
там, под хълма.

Скъсах ивица плат
със цветя
да виждам колената
със замайващите
трапчинки от двете
страни на капачето...

Обърни се!
Гърбът ти е нежен
средиземноморски
стих, изпят от чайка
в синьото на
басмяната рокля.

Кошутеният врат
примамва целувките
ми, там горе, където
се плискат топлите
кадифени вълни
на косата ти ...

От рамената
започват най-
нежниет ръце,
галещи когато тръпна
от сдържани конвулсии...
хапещ нежно
острата ти брадичка,
докато ме давиш
в кладенеца...

Изсмуквам
и последните
кладенчови капки
желателно...
разлистващо
младо е тялото ти...

Умирам и се
раждам в Рая
на желанията ти
и двамата се
взривяваме на
мушките на
страстта на
безпощадния
Амур .