Най-добре ще ме видиш на тъмно-
ако не прелееш образа ми с черния фон.
Но...очертанията не могат да бъдат пазени дълго,
дълги са само пожълтелите снимки-
Препарирани мигове.
А вятърът?
Него видя ли?
Не!
Само посоката и разлюляните клони.
Шумът на листата, които копнеят да го последват
остават във ехото
и не спират да плачат в гласа му.
Усещаш ли нощния вятър?
Във себе си!
Той вилнее единствено в най-червените мисли
На тъмно...
Обърни огледалото с гръб,
То отразява само движението,
По следите на вятъра,
Него не.
Него не.
Така че преливай ме в черното
Нека съм фон на измислени образи.
Аз ще дойда в съня ти отново.
И ще си тръгна невидима
За да не превърнеш очите ми в два препарирани мига
За спомен.