автор: razkovnik

Ако замлъкнат очите аз пак ще крещя.
Ако потънат мечтите звезди ще броя.
На дъгата цвета в бокал ще налея
и пак ще сънувам и пея за нея.

Ако луната изгасне пожар ще запаля.
Ако сърцето ми спре ще осъмна във рая
доволен, че мога в стих да възпея
усмивката нейна и да плача за нея.

А ако пак се завърна в самотната стая,
прозорец ще сложа с лице към безкрая
и с цигара в ръка замечтан ще се рея
щурците ще слушам, ще мечтая за нея.