автор: alias70

Уморих се!
От звездните ти пътеки,
от шампанско на свещи
и от специалните ти букети.
Обезверих се!
От ласки и от ласкателства,
от клетви и вричане,
че искаш цял живот да се обичаме!

Озверих се!
От лъжи и истини премълчани,
от погледи неразбрани,
от пропастта - усмихната по между ни.

Гневна съм, като стихия!
Стискам зъби, а ми е вълчо...
и искам да вия!
Срещу луната и проклетата ти бяла магия!

Задръж си „романтичния рай”
Върни ми душата, дай ми веслата
и вятър попътен ми пожелай!
Ще чуеш как сърцето ми прошка изрича,
щом се научиш истински как се обича!