Любовта си отиде
като пролетен дъжд
звездни локви в сълзите
блясват там изведнаж
ти бе този когото
с нежна ласка и зов
бих приела със радост-
най-желана любов
любовта ми я няма
и не зная къде
тази зейнала рана
в мен дали ще отмре
като мълния блесна
в моя нежен копнеж
а сега ми остана
само пролетен свеж
и цветята уханни
що за теб ми шептят
моя обич желана
всеки път, всеки път
без да искам отново
любовта ми сълзи
моя обич мечтана
чак до сетните дни.
и когато отново
звездна нощ засияй
и дъждецът цветята
ги целуне през май
ти почувствай че тази
малка моя сълза
е целунала свято
твойта свята мечта.