автор: source

Когато
там, навън
тъмнината
се успиваше
а, в нея
отминалите вечери
редяха се
една след друга
обяснимо

художникът
рисуваше
върху платното,
ожесточено
ледените нощи

рисуваше
едно разочаровано сърце,
което
скрито в себе си,
без свян
поело бе към
бягство,
неочаквано.

Художникът
не спираше,
рисуваше...
... платното бе
в преобладаващото
черно.

Тогава
там, навън
светлината,
с топлите си дни
дойде,
изгони
тъмнината
и събуди
цветовете
за живот...
... виолончелото
засвири
нечувана симфония,
платното,
заблестя
от аплодиране,
художникът
се умори...
... красотата
вече съществуваше!