Тъмнината, в която попаднаха, след като пристъпиха вратата, изпи очите му и той падна на колене на земята. Сърцето му забумтя в ужас и с безобразен ритъм, и той си помисли, че въздухът му ще спре всеки момент.
Сам.
В уплаха си той извика и веднага почувства допира на другата ръка. Жента-сянка. Той се вкопчи в дланта й.
- Намираме се в душата ти – каза тихичко тънкият й гласец, така нежно напомнящ му за някого... без да осъзнава точно за кого.
Останал без думи, Габ стоя така доволно време, докато осъзнае за какво точно става въпрос.
- Това е останало в теб, след като напусна предишния си живот – продължи да говори тихият гласец.
- Една тъмнина... – дрезгаво успя да пребори устата си Габ. – И какво ще правя?
- Ще вървим – каза жената-сянка. – Ще вървим напред, за да разбереш кой си.
- Защо е така тъмно? Нали така или иначе аз имам своята същност? Защо да не мога да я видя веднага?
- През чии очи, Габ? Твоите са слепи, а другите хора къде са?
- Кои други хора?
- Тези, които да отразят същността ти. Тези, които те обичат.
- Остана ми само тя. А нея я няма сега с мен. Защото я отведохте!
- Спокойно, Габ. Всичко по реда си – нежно продължи тихият глас. – Помни, че тя е винаги наблизо и не се страхувай.
Габ въздъхна. С поуспокоен сърдечен ритъм и уравновесено дишане, той отпусна хватката над чуждата ръка, изправи се и каза:
- И какво ще правим сега?
- Ще срещаме нови хора – дали усмихнато не прозвуча сега гласът на невидимата в тъмнината спътница, можеше само да гадае.
Той изсумтя недоволно, презрително и обидено.
- Аз срещнах когото трябваше. Друго не ми трябва.
В същия миг болка разтърси сърцето му и той сподавено извика:
- Какво става? Защо ме боли така?
Жената-сянка хвана и двете му ръце в тъмнината и застина в кратко мълчание. После каза:
- Усетил си сърцето й, Габ. Клер страда. Трябва да продължиш напред.
- Искам да се махна от тук! Искам да се върна! Искам да си я взема отново! Върнете ме!
Той крещеше, разтърсвайки нежните ръце на спътницата му.
- Габ! Габ, успокой се! – извика тя. – Тя вече не е там, където я остави! Ще я срещнеш напред, скоро!
- Вие ме излъгахте! Аз дойдох тук само за да я взема и да продължим напред, а сега вие се опитвате да ме задържите и ми я отнемате, и я подлагате на болка, а аз нищо не мога да направя! Как очакваш да стоя тук, сам в тази огромна тъмнина, и да мога да търпя това?
- Габ, спокойно. Всичко е наред. Тя е добре.
- Добре? Това ли е добре? Да я боли? И защо я боли?
- Защото тя си спомни миналото.
- Ах.
- Не се бой за нея. Нормално е да я усещаш. Но тя ще се справи. Заради нея трябва да продължиш и да откриеш себе си. Съвземи се, Габ. Какво можеш да й предложиш, ако самият ти не знаеш къде си?
Той сломено наведе глава. Спомни си как стояха на летището, а тя с нейните големи искрени очи го питаше: Какво правим, Габ? А той тогава онемя. Всичко, което искаше, беше да я спаси. А не знаеше как.
- Габ? – тихичко каза жената-сянка.
- Да.
- Готов ли си да продължиш, Габ?
- Готов съм.
- Това е добре. И тя е добре, Клер е добре.
- Да.
- Да вървим.
/следва продължение/