Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Bayraktarski
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14189

Онлайн са:
Анонимни: 490
ХуЛитери: 4
Всичко: 494

Онлайн сега:
:: Albatros
:: melange
:: LeoBedrosian
:: Oldman

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2025 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
2425262728   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЛетището - 6
раздел: Разкази
автор: Remembrance

Клубът беше почти в самото летище, долепен до него. Габ не можеше да проумее целия замисъл на това странно място. Разхвърляни, лутащи се, груби хора навън и такива невероятни малки кътчета пълни с услужливи и любезни хора, сякаш невидими за околния свят. Малко беше да се каже, че безтегловното му и необяснимо състояние все още тормозеше мислите му. Той оглеждаше всичко и всички и се опитваше да разбере къде всъщност се намираше и защо.
Очите му изхвръкнаха от удивление, когато влязоха в клуба. Абсолютно всички стени бяха покрити с огледална повърхност, а по ръбовете, граничещи с пода, имаше фини и много красиви инкрустации. Меки светлини сякаш извираха от тавана. Той се разходи напред-назад и изведнъж изсумтя силно. В същия миг Клер се озова близо до него и го хвана за ръката.
- Какво е това Габ? – несигурно промълви тя.
- Предполагам какъв е вашия проблем – каза трети глас.
Двамата се обърнаха и зяпнаха от почуда. Пред тях се извисяваше висока, слаба фигура на жена, облечена със забележителна дълга рокля, цялата съставена от малки сребристи детайли, като долната част сякаш се разлистваше в стотици тънки лентички, а горната изрязана под раменете част разкриваше бели стегнати рамене и очертаваше елегантен бюст като на статуя. Русите й коси се разстилаха по цялото тяло, като подчертаваха ярки искрящи кафяви очи. Сякаш цялата тази съвършеност не беше достатъчна, та на гърба й трепнаха и привлякоха погледите им големи като направени от дантела и кристални нишки крила.
Докато стояха вторачени и без дъх, създанието се приближи до тях и кимна в знак на уважение. Чувствайки се така незначителни и в явно неудобство те отговориха подобно. След този дълъг необичаен момент, в който им беше дадена възможността да се окопитят, жената каза:
- Не виждате вашите отражения в огледалата, нали?
Габ кимна.
- Добре дошли в Огледалния клуб.
В същия миг до тях се появиха две други създания – мъж и жена. Жената застана до Габ, а мъжът – до Клер. Бяха целите в черно, като сенки. Хванаха ги за ръце, а през това време жената с крилата каза:
- Последвайте ги.
Жената дръпна Габ в едната посока, а мъжът се усмихна дружелюбно на Клер и й посочи друга врата. В този миг Габ спря, заби краката си в пода и гласът му проехтя в залата.
- Какво става тук? Защо ни разделяте?
Жената-ангел се доближи до него, докосна го по рамото и спокойно му отговори:
- Спокойно, Габ. И двамата сте тук, никой никъде няма да ходи. Просто ще трябва да откриете вашето отражение по отделно. Така се прави.
Клер също се доближи до него, повдигна се на пръсти и му прошепна нещо в ухото. След това го целуна по бузата и се върна при своята сянка-мъж.
- До скоро, мушице – тъжно каза Габ и тръгна след другата сянка-жена.

/следва продължение/


Публикувано от valka на 05.05.2009 @ 11:44:47 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Remembrance

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

При Св. Валентин
автор: LeoBedrosian
134 четения | оценка 5

показвания 30691
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Летището - 6" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.