автор: copie

(продължение)

Знае се у нас, че ходжите са най-добри в магиите – за разваляне също. Бай Мюмюн явно също го знаеше.

Човекът си имаше мисия. И се отнасяше сериозно към нея. Погледна ме през ония дебели лупи и произнесе: Много го е хранила... Не посмях да питам дали ще се оправи работата... ама и как да питам – ако се съмнявам, да си тръгвам, нали. Аз не исках да се съмнявам. Обратно, исках да не се съмнявам, да съм сигурна, щото да подпомогна задачата му, де. Нали вярата е част от всички успехи. Аз много силно вярвах тогава, в онзи момент!

Технологично: ходжата с треперещите си ръце успя да направи спретнато малко пликче (2Х4 см), пълно със захар, опаковано с найлон, което той лично запечата с треперещи ръце, посредством огън с кибритена клечка. Отделно ми сипа във фунийка от вестник половин шепа захар, със специални указания.
Най-потресаващият момент беше... аз оставих на масата 10 лева. Той се стъписа – това са прекалено много пари! Аз казах – толкова съм си определила, и тръгнах. Той викна на жена си да ми върне пет лева. Жена му ме посрещна с вайкане: толкова много пари!... и по всякакъв начин се опита да ми даде пет лева. Много чисти хора, непокварени. Дано е жив и здрав човекът!

Но по темата – от фунийката със захар трябваше да сипвам под стъпките на любимия ( добре, че имаше дебело халище на пода) и да му слагам по мъъъничко в чая (той го пиеше без захар). А муската в найлона (и някакво листче вътре с арабско писмо) – да сложа под възглавницата му. След някакво време захарта свърши... Муската оставих няколко месеца – по указанията на ходжата. И нищо.

Затова попаднах при Ана. Даже не помня кой ме заведе. И Ана имаше компютър, и правеше хороскопи. Най-готино беше, ако не си знаеш точния час на раждане – тогава Ана те пита за приблизителното време и си помага с някакъв прът с камбанки от единия край. Подава си го в ръцете и в определен момент го подрусва, за да звъни (интуитивно, де!). След това Ана лично те просветлява в кой точно миг от денонощието си се родил. Аз отидох с погрешна инфо - че съм между 16.00 и 16.30, което мама след време коригира из основи – ставало дума за 18 и 18.30! Но Ана вече ми беше определила часа на раждане – 16.17 ч. Това е.
Въз основа на него ми генерира хороскоп, в който с любимия не се развеждахме. Чудесно, това исках! Кво значение дали е моят хороскоп!

И още нещо – Ана също разваляше магии. (О, ако знаеш на колко жени съм помогнала... С това въведение Ана започна да ми съобщава купища непотърсени от мен истории - аз й казах да си направи изследвания... аз й казах, че той ще умре... аз й казах, че това не е момиче за него... аз й казах да не бърза... или да не се бави..., но не можех и да я спирам. Нали Ана ще ми помогне и на мен!)
Получих задача – да купя нова калъфка за възглавница и да й я донеса. Тя ще я „обработва с енергия” и ще ми я върне, за да спи любимият на нея – това било безотказно средство за връщането му. Изпълних задачата, любимият даже успя да спи няколко пъти връз новата калъфка... И пак нищо.

Така стигнахме до развод. По това време се появи Флора и каза, че всичко това го е преживяла, но една жена е оправила цялата работа!

(следва финална част (като я напиша :))))