автор: source

В тъмната стая
грях извършен,
неразкрита вина,


дълги нощи
мисли обсебени,
вик за прошка,
в края на нощното,
любовта чака
своята цялост…

Поглед реещ
красив силует,
бягащи сенки,
търсена същност,
вик за нежност,
скрит амулет,
две сърца
в надпревара,
за щастие…

В библиотеката прашна,
овехтялата книга
е затворила
своите страници,
от рисуваната ваза
червените рози
всмукват живот,
заедно с
бодлите не пробождащи…

Извън
тъмната стая
светъл денят,
пише
красива мелодия,
не изпята,
но обречена
от това
замечтано лице,
търсещо
своята цялост!