автор: felisia

Не разбра ли вече , аз обичам нарциси,
когато ги погледна засиявам,
а ти ми носиш винаги коприва
нима очакваш да и се зарадвам?!
В началото ми жилеше ужасно
болеше много , но ти се усмихвах
сега ръцете ми са живи рани
да ме боли след теб - това ли искаш?
А той ми носи рози и лалета,
като с мехлем душата ми лекува
попива с устни моите сълзи
на клоун се прави , за да не тъгувам.
Събужда слънцето , за да огрее
очите ми от болка потъмнели
заключи с пет вериги вятъра
задето във косите ми вилнеел.
И обеща със мен да изтъче
онази тъжна риза от коприва
която съм събирала след теб,
за да те пусна от сърцето ми да литнеш.