автор: luna

Позна ли ме?! Очите ни се спряха
и звънна в мене спомен в скъп обков -
целувка първа под дъждовна стряха
и първо обяснение. В любов.
Дъждецът тих молитвено шептеше
и капките ме връщаха в небето,
когато с тръпни устни ги ловеше
по устните, под малката барета...
И молех, скрита в синьото поднебие,
да ни затрупат облаци от дъжд,
ревниво криех цветето от тебе
и грееха в съня жена и мъж...

И днес ръми, но под житейска стряха
един чадър ни скри. До теб седя.
Не ме позна. Любови заваляха,
но нямаше от мене и следа.
Притихнала под евтини монети,
съзрях една, потънала в ръжда.
Напразно търсех в теб момче, което
с целувките изпиваше дъжда.
Кафето бях забравила да пия.
На устните цареше пустота...
Помоли за цигари и... ракия.
И кафенето в миг ме завъртя.
Пияна, първа обич - без огнище
и рестото - разсипан благослов -
на масата оставих. Друго... нищо.
А във дъжда - молебен за любов.

P.S. По същата история е написан и разказът ми "Спал ли съм с теб".