Изцежда се мътното мляко
на вече прегоряла светлина,
очакване - безмълвно, плахо,
огнището изпълва с топлина.
Суграшица безпокривно студена
отвън замесва белота и мрак…
Единствено са пощадени
невинни длани - детски страх
проплакал: “батьо”…
Тъй както вятърът в комините пониква
надвиквайки се със звездите,
снегът следи засипва…
но петимен остава за следите.