За капчица обич сърцето се моли
в този свят сбъркан от тежки неволи
кръвта се обръща всяка минута
а времето бавно напреде ни бута
За капчица нежност душата изгаря
сърцето копнее терзае го жажда
във тялото порив от вътре напира
а после бавно всичко умира
и жажда жестока пак те измъчва
уж виждаш потока а то било бъчва
налейте ми вино вино да пия
налейте ми вино и люта ракия
Пак мъчи ме жажда сърцето не бие
душата пред извора спира да пие
но той е пресъхнал избяга потока
душата поема в друга посока