автор: KARMA64

била ли си на дъното на пъкала
била ли си във врящия казан
усещала ли си оковите на мъката
товар дърва на немощни плещи

в безпътицата път да дириш
трънака да разравяш със ръце
с коприва пареща да се завиваш
но да вървиш с треперещи нозе

била ли си във огненият ад
живота с груби лапи да те мачка
а наранената душа
да се нуждае от закачка

била ли си самотен като звяр
в тихият замръкнал лес
ти като мръсен гладен пес
не си била не си била
тогава изправи глава


На дъното на пъкала е страшно
там не е тъмно
не е дори и прашно
душата си усещаш как кърви
макар да не боли

там празно е като във празна стая
отекват мисли в голите стени
крилете ти са скършени но зная
душата ти опитва да лети