автор: kasiana

    Звездните багатури летяха с кораба «Тангра» през портала Пагане към съзвездието Полиелей. Те бяха известени от самия Иисус, кан сюбиги на Вселенската федерация на багатурите българи, на които Учителите на световете бяха поверили, както в древните времена, отговорната задача да бдят над порталите и над мира между вселеняните.

   Преди стотици години една светла Жрица на Тангра бе измолила от Него отново да разпростре благоволението си над българите и да наплоди в душите и сърцата им мир и любов.
   В една тъмна нощ, когато отчаяни от безхаберието на управниците на държавата си, към други страни и континенти се отправи поредният поток емигранти българи, от небесните висини се спуснаха седем лъча, кръстосаха седем пъти Земята надлъж и нашир, след това се наредиха в една плоскост, вихрено се завъртяха седем пъти и засмукаха нещо зеленикаво, което се гърчеше и изгаряше в тях без дим .
   След това седемте лъча отново се спуснаха към Земята, погалиха я нежно и през фунии от светлина се разля божествено благоухание.
    И всички българи по Земята сънуваха своя древен Бог, който им говореше:
    - Вие сте багатурите на Вселената, но забравихте това през вековете, защото тези, които се отрекоха от мене и приеха Иисус, но не със сърце и душа, а от користни цели, и които в името Иисусово кръщаваха в кръв мало и голямо, ме разгневиха и отблъснаха от тях. Защото кой съм аз? Запитахте ли се някога?
   Тангра е едно от имената на единосъщния Бог. И следователно Иисус е мой Син!
   Благодарете на Жрицата, когато се събудите. Но не я търсете. Тя е невидимо за вас неутрино от вяра българска, което ви обича и облита всеки миг с надежда да събудите древния си духовен ген, за да се възроди бялата ви същност на миротворци на световете.
   След тези думи на Тангра седемте лъча докоснаха Жрицата, която само те знаеха къде да намерят, и изчезнаха в пороя на персеидите, които прелитаха близо до Земята.
    Беше август.