автор: frezija

След всяка ласка идва пролетта,
а люляците лумват отривисто.
И в хор подемат птичите ята
да пеят песни и редят мъниста.

След всеки допир тялото краде
минути, за да те усеща още.
Докато се свлече на колене
за кражбата и теб да моли прошка.

След всяка дума кожата боли,
а вените едва понасят пулса.
Настръхва мисълта - ще прокърви
под напора на хиляди конвулсии.

След всяка появила се сълза
очите ми в очите ти се вглеждат
по-жадни от врабче през есента,
което търси в локвите надежда.

След всяко заминаване смъртта
почуква тихо с пръсти по вратата,
посяга на душата, а плътта
оставя да се гърчи в самотата си!