автор: joy_angels

Не обичаше да седи сама. А той просто затвори вратата отвън, заключи и тя остана в бърлогата му – малка, чиста, спретната, като местенцето на стар ерген или стар любовчия. Нищо персонално. Нищо излишно. Никаква следа от човешко присъствие: някаква снимка, чифт подпетени обувки пред вратата, чекмедже пълно с неща – безумно потребни – но без липса на всякаква перспектива за скорошна полезност.
Кухнята имаше всичко необходимо за живеене – печка, хладилник, маса с два (два!) стола, кушетка (за един секс набързо) и молец до календара на стената. Дори календарът беше годишен – всички месеци бяха изобразени на едничкия лист под някаква странна реклама с шоколадови пасти. Всеки друг календар би издал наличието или по-скоро липсата на постоянен обитател – датата или дори месецът биха подсказали немърливостта на човешката ръка. Или отсъствието й.

Всъщност – коя ли дата беше? Денят бе вторник – удобен ден за нелегална среща с женен мъж. Вторник следобед. Един женен мъж във вторник следобед може да е навсякъде. В краен случай може да попадне в задръстване поради ремонт на пътя, може паяк да му отнесе колата, може да срещне другар от детинството, който да му предложи страхотна бизнес идея, за което да се жертват няколко чаши уиски и няколко часа... Всичко може да се случи на един женен мъж – само и само да е с поредната самка, която му се е навила. Като нея. Не знаеше защо го прави. Не беше любов – беше някаква тръпка, някакво желание да се докаже, че ето на – един женен мъж може да прекрачи условности, години, опит, какво ли не, за да е с нея. И да попадне в капана й. Но много бързо разбра, че тя е мишлето в капана, и докато с тийнейджърска страст се правеше на голяма, беше клъвнала на първото сиренце... Дори не беше сирене от мляко, ами от “растителна мазнина”. Но не беше чела етикета, нищо не беше чела. Влезе в леглото му толкова бързо, колкото влизаше в дънките си сутрин и наруши най-старото правило в света: че една мишка е толкова по-сладка за котката, колкото по-трудно попада в устата й.

Леглото всъщност я привлече още първия път, когато го видя: беше дебел матрак, сложен направо на пода в малката стая без мебели. Завит беше с бяло халище, срещу него стоеше малка печка-духалка (къде ти камина тук, но и това върши работа), а по стените висяха разни сувенири: кукерски маски, дървени съдове, ковано желязо. Имаше някакъв особен уют тук – веднага й допадна. Сексът също беше добър, макар и не съвсем по вкуса й, защото бързо разбра, че тя е тази, която трябва да създава удоволствието, а не обратното.

Върна се в кухнята, отвори хладилника и извади шишето с наченат грузински коняк, който миналия път отвориха. Хладилникът беше абсолютно празен, ако се изключи съсухрената половинка от лимон на средния рафт. Не беше я оставяла тя. Явно той беше идвал без нея. Погледна шишето – липсваше повече от половината, а той не пиеше коняк. Беше го донесъл от последното си пътуване “специално за нея”. Но тя не беше изпила толкова, сигурна беше. Щеше да го попита, като се върне от тази спешна среща, на която го повикаха обратно в работата му. Тъкмо отключваха вратата, когато телефонът му звънна и той имá неблагоазумието да се обади.

Сипа си в чашата, изпи на екс, сипа отново, пи и се задави. Изскочиха й сълзи и изпсува на глас. Влезе в банята да си наплиска лицето, изтри се в кърпата и тогава забеляза малкото петънце от черен грим по хавлията. Тя беше алергична и рядко слагаше спирала на очите си. Беше достатъчно млада, за да си позволи да бъде натурална. Но макар и на почти двадесет, беше жена до мозъка на костите си: въпреки че не забелязваше пътните знаци под носа си при шофиране, това петно не можеше да й убягне. С някакво невероятно спокойствие се упъти към стаята, влезе, но внезпна хрумка я върна към кухнята. Надигна шишето с коняка един път, после втори път и разлялата се лава я накара да усети дори гофрираните извивки на гръкляна си.

Върна се в стаята, отметна халището и с вид на криминален инспектор заоглежда чаршафа. Не искаше да го намери, но той беше там – под нейната възглавница, на мястото до стената. Дълъг, гнусен, черен косъм. Той нямаше много коса, а тя беше руса. Изводът чукаше от шишето на грузинския коняк и тя надигна гърлото му, за да се здрависат. Изводът й хареса. Даже се засмя с глас. Почваше да я хваща, а той нямаше да хареса това. Казваше, че жените за любене не пият. Те са красиви цветя, които украсяват ложето на мъжа.

Шишето се оказа по-лесно за употреба, отколкото чашата. Опита се да си налее, но малко от течността се разля, а в тази дупка нямаше дори парцал. Когато веднъж донесе шише течен сапун, той иронично я попита – ти какво, нанасяш ли се и тя се стресна... Заобяснява проблема с алергиите си, а той я придърпа към себе си и й обясни: “Недей, миличко, така ни е хубаво, когато му дойде времето, ако сме един за друг – ще ти кажа, но не прави такива работи друг път”. Е, нямаше да изтрие пода. Нали е алкохол – ще се изпари.

Конякът беше чудесен, всъщност вече не я пареше никак. Поне една книга да имаше тук, нещо да прави... Писател... Писател ли, журналист ли, някакъв... Името му – известно, ама физиономията – никак. Май пиенето свършва. Но не, не е пияна, може даже да попее... Става, може да стане...оп... на пода все пак е по-добре. Всичко ще му каже обаче. И за косъма, и за кърпата... Той ще лъже, мамка му, да изневерява на жена си иди дойди, ама на любовница да изневерява... Прекалено е... Май пи повечко, няма да му хареса... Дали пък спалнята не е толкова уютна, защото е правена от жена... Коя ли е тя... Май ще поспи, май...

Той не обичаше да е пияна. Не че се беше случвало – това й беше за първи път. Но не обичаше секса с пияни жени. Чувстваше се като изнасилвач. Нямаше взаимност, само един бутален механизъм. Тя поиска да е отгоре, но падна. Устата й миришеше на вкиснато, така че нямаше нищо против да е по-далеч. Незнайно защо изпищя, като я сложи в леглото, затова го направи на пода. Така или иначе – следобедът беше употребен по предназначение.

Можеше й да не я търси повече. И без това чернокосата беше по-обиграна. Е, не беше толкова сочна, но отдавна беше разбрал, че не можеш да получаваш всичко. Имаше обаче страшен задник. А, трябва да купи коняк, защото и чернокосата обича. Нов. Винаги е вълнуващо да е нов.

Не конякът. Задникът.