автор: PushYou-PullYou

Реши да напише роман върху датите на календара
и понеже не искаше да е досадно дълга,
избра най-късия февруари
и една обикновена година, в която
високосниците не старееха.
Разполагаше с малко думи и много главни,
страница като път и безстрастното вглеждане
на лаконичните числови редици.
Стана ѝ малко страшно от факта,
че завършва на четно число,
чиито сбор отново беше четен
и затова първата му единица,
прозвуча като мръсен виц,
а в дванадесет часа
вече беше нанесла трите кратни
на епилога върху един понеделник
и оставаше само да разреши причината
за недостига на развита сюжетност,
при все, че имаше толкова главни
и възможни последствия за десетата глава.
Тогава реши да стъпи направо в средата,
въпреки че бе отхвърлена от
„златната среда” на лицемерието,
обвито с кафявата коричка на ожулена потентност,
притисна с носната си кърпа въпроса за сюжета,
за да не изтича опасно между малките цифри,
които се оказаха само груб намек за липсващата връзка
с възрастта и спомените, и сложи край в един на двадесет и седем.

Без да знае колко близо бе до съвършенството
да си уникален сбор от всичките си делители.