автор: kameja

В съавторство с doktora - ниело

И заваля проливен дъжд
от теменужки...
Небето бе отворило врати
и сипеше оттам копнежи,
денят не беше безметежен,
Любовта
се криеше от ревността,
влъхви триеха в брадите
сребърни пари
и търсеха един Спасител,
а тъмна сянка,
замъглила сетивата
закриваше пътеката
към светлината,
надеждите за друг живот
безплътни бяха...
Не искам да остана в хаоса
и времето за мен
не е безкрайно,
в очакване на взрив космически
към нищо и начало
водят стъпалата.