автор: iasmina

Нейно Величество Неподходящата!
Тя е вездесъща. И е като бурен. Никога нарочно не я сеят, но тя всякога никне под път и над път. Няма спасение от нея!

Тя никне и избуява. Размножава се и се разпространява. Като я изкореняват, така повече я посяват. На вкус е стипчива и горчива. Не се яде, но често попада в салатата. На вид е незначителна. Не хваща окото. Изплъзва се от вниманието. И е нещо, което не се поддава на облагородяване. Има особени свойства и ако рекат да я преправят чрез генно модифициране, правят от нея наркотик. Човек се пристрастява към добрия наркотик. Ето, това е спасението от ... Грешката!

Наркотикът убива – това всеки го знае. До тогава обаче има време. Времето е, за да се живее. Когато времето е ограничено, то и без друго няма да стигне за нищо – живеенето е като в безвремие. Няма ли време, нищо не е неподходящо. Вземаш си дозата опрощение и нищо не се е състояло. Оживява твоят праведник. Тогава се виждаш да вървиш по правия път, а настигне ли те някой, говорите си за това, че никой още не се е върнал, за да разкаже... Този път е еднопосочна улица. Тя води при бога. За него се предполага, че е непогрешим. Защо иначе е бог? В рая бурени не растат. Тази градина е добре пазена.
Има ли грешка?

Ако не искаш да ползваш наркотика, живееш временно. Ядеш си салатата, а тя ти вгорчава живота. Не бързаш за никъде, защото няма да се връщаш, за да разказваш. Ако се върнеш, то ще е за да ядеш отново от същата салата, но това и без друго не може да стане. От тази мисъл горчивият вкус започва да ти харесва. Колкото повече горчилката ти се услажда, толкова по-често отиваш при брата си, за да си поприказвате за някой отпътувал праведник. Колко щеше да му хареса, ако би бил сега тук с вас. А вие не си говорите за нищо особено. Темите ви всъщност са неподходящи.
Къде е грешката?

Питам, защото и праведникът, и грешникът напускат едно и също място – тук. Всички отиваме отвъд, за да си разказваме за някой отпътувал праведник, който е сега отсам, но колко щеше да му хареса да би бил сега с нас, които не си говорим за нищо особено, защото темите ни винаги са неподходящи.

Стената е от еластичен целофан, има отразяваща повърхност. Повърхността е една, но е от двете страни. Когато понякога страните съвпаднат, повърхността става прозрачна. Тогава се случват грешките. Случват се неподходящи неща.

Посоката, от която идваме, би трябвало да ни е добре позната. Би трябвало наистина, но позната или не, тя винаги ни е добре известна – откъдето идваме, натам отиваме. И тук, и там все сме временни. Когато някой ни настигне по белия път, говорим му за това ,че никой не се е върнал, за да разкаже, но колко добре би било да е той тук сега с нас, защото не е станало нищо особено, въпреки че си говорим ... с най-Неподходящия.

Той е вездесъщ. И е като бурена. Никъде нарочно не го сеят, но той навсякъде никне, под път и над път. И избуява. И се разпространява. Размножават го като го изкореняват, така го посяват. Макар и незначителен, оправя вкуса на салатата. Не съм чувала да облагородяват подправката. Човек се пристрастява към нея – тя е тази, която мълчи в салатата, защото последната ще разказва.

А този път е еднопосочна улица. По нея настигаш бога. За него се предполага, че е непогрешим. Защо иначе е бог? В рая бурени не растат. Тази градина е добре пазена, но само градинарят разпознава подправките си.

Когато стената изтънее, пътникът разказва това, което бог би му казал, ако можеше да говори. Затова стават грешките. И никой не се е върнал, за да разкаже – никога не си е отивал. Което не е нищо особено, защото разказите между праведника и грешника винаги са на неподходящи теми.
Едва ли има грешка!

Стената все повече ще изтънява, за да може Времето вътре в нас да остава, без да се разполовява. Грешката е вярна – заблуда няма, илюзията просто е голяма!

(следва продължение)