автор: cvetenceto81

Усещам...как пълзи по цялото ми тяло,обсебва сърцето ми...мислите ми...стиснал ме е за гърлото!ГНЕВЪТ!Защо му позволявам да нахлува в деня ми?Превръща се в буца,в камък и ме притиска,и ме боли.
Странно нали...не го очакваше.Тръгвам си.Знам,че не е честно,знам че трябва да опитаме,но също така знам,че трябваше да го направя по-рано.Аз съм страхливка!Винаги съм била.Залъгвах си е намирах оправдание в любовта си,която се оказа твърде садистична.За мен.А може би и за теб.Не можеш да ме обвиниш,че не се борех ,че не вярвах...Да аз вярвах,че сме различни,но все пак силни,когато сме заедно и се борех със себе си,с теб,със страховете и мнението на другите.
Уморих се.Нещо в мен се пречупва и умира.Всеки ден,всяка минута.Усещам,че се зад шавам.
.Истината е,че се чувствам безсилна.
Казват,че сме нещастни,толкова колкото сами си позволяваме...а позволяваме ли си да бъдем щастливи?Така се уморих и съм толкова объркана.Чувствам,че се боря с вятърни мелници,с чудовища,които разбиват представите ми ежедневно.Защо все още искам да вярвам...
С теб изгубих надежда.Всичко е твърде обикновенно и празно.
Бих могла да те обичам,но мога и да те мразя.Бих могла да те желая,но мога и да се отвращавам.Границата е твърде тънка.Просто с годините или с твърде лоши емоции тя изтъня...След време сигурно ще се пропука.Тогава любовта ще остане някъде в далечината.Ще ни моли да я върнем,да я приютим поне за малко,но ние няма да познаваме това чувство вече.Заслепени от собствените си недостатъци ще дълбаем и ще търсим причини за това.Ще крием липсата и` и нуждата от нея зад враждебност и гняв.Ще ни боли!Повярвай ми...повече от колкото теб сега те боли.

Имаме толкова много любов в този свят и тъй много обич в сърцата си, а понякога забравяме това. Мислим си, че не е достатъчна или пък, е твърде малко. Така, че таим в себе си онова, което чувстваме или се боим да се освободим от него. Страхуваме се да му дадем израз. Но онези от нас, които желаят да се учат, осъзнават, че колкото повече любов си позволим да изпратим на света, толкова повече извира у нас и я получаваме изобилно. Тя е безкрайна и неподвластна на времето...