автор: vesslavova

Нека бъда твоя радост и мъка,
твоя вест и нежно безвестие.

В облачни дни – не помръквай
в настроения тъжни и есенни.
Нека бъда до теб като словото,
да ме изписваш с аромата на люляци.
В ранни утрини и късни следобеди
да се срещаме тайно по тихите улици.
Нека бъда и радост, и болка
и муза, която дълго си чакал.
Нека съм твоя душа и тяло,
да съм къс от разпиляното щастие.