автор: Remembrance

Отвън летището не предвещаваше огромен потенциал, но когато влязоха вътре и се добраха до центъра насред всички зали, те се огледаха почти в ужас. Стояха, държейки се за ръце, и не знаеха какво да предприемат . Хора се щураха навсякъде. Шумяха, приказваха, викаха, тътрузеха багажи. Никой не им обръщаше никакво внимание.
След като се бяха отбили до хотела на летището и се бяха наспали, освежили, преоблекли и прочие, те решиха, че няма да губят никакво време.
- Трябва да потърсим някъде възможните дестинации, Клер.
- Да. Къде е информацията?
Момчето зад бюрото ги погледна, доизтропа още няколко думи по клавиатурата и след това концентрира вниманието си изцяло върху тях.
- С какво мога да съм ви полезен?
Габ погледна към Клер и в този миг осъзна, че дори не знае какво трябва да попита. Момчето повдгина вежди и ги попита:
- Ще пътувате ли?
Двамата се спогледаха.
- Габ – каза тя – какво всъщност правим?
Той я погледна, после момчето.
- Един момент – каза му той. Момчето кимна.
Габ я хвана за ръка и я поведе към близка пейка. Седнаха, като той се обърна към нея.
- Да започнем с мъничко, Клер. Аз наистина не знам какво правим.
- Като казваш мъничко, имаш предвид?
- Трябва да имаме подслон над главата си, Клер. Дори не си спомняме кои сме. Не знаем какво умеем, какво обичаме да правим... Не се познаваме – нито себе си, нито един друг.
Тя го погледна малко уплашено.
- Габ, това звучи доста объркващо.
- Спокойно, мушице. Всичко ще си дойде на мястото. Просто се опитвам да сложа проклетите си мисли в някакъв ред. Не се бой. Кажи ми сега какво да го питаме този юнак.
- Трябва да го попитаме за ново начало. Къде се започва отначало.
Той се взря в очите й.
- Това е доста мъдро наистина. Толкова просто и толкова мъдро. Ела, да видим какво ще ни отговори.
Когато застанаха пред момчето, Габ веднага започна.
- Търсим място, където да започнем отначало.
Момчето си промени погледа – сега далеч по-сериозно ги запита:
- От въпроса ви си вадя извода, че най-първо ви трябва време да разберете кои сте. Научихте ли вече имената си?
Те кимнаха.
- Дълго ли бяхте на това ниво?
- Не.
- И не искате да останете тук, а да продължите напред?
- Да.
- Но не знаете къде.
- Да.
- Вие не сте готови с вашата дестинация, така да се каже.
Габ изпуфтя.
- Очевидно.
- Огледалният клуб. Първо идете до Огледалния клуб. Там ще придобиете по-ясна представа за себе си. След това елате пак при мен.
Габ въздъхна тежко.
- Не ми се оставаше тук. Къде е този клуб?