автор: Vampire_Blood_Kiss

Плел е тънка паяжина в съня ми,
малки коварни лъжи,на близки непознати
ме стискат за шията и малко по-малко спират дъха ми.

Виновна ли съм за това,че търся любовта си,
или е виновен този който предава доверието ми?
Сред толкова фалш никой ли не цени човешкото?
Всеки сложил маска,приятел уж,а всъщност враг.
Всичко днес е жестока битка,
препъва ме един,друг ме заплюва и всеки иска да е връх.
Лица без брой, лица скрити зад екран,
Подаръци,отрупват ме с любов,
аз немея щастливо упоена,докато
не разбера дори и късно,че таз упойка е отрова всъщност.И в последната си чаша няма да намеря вино, а само горчилка ...
Години се грабеше и разграбваше моята душа,сърцето вече не бие,в буркан в шкафа сложено,стои и чака някой да го съживи.
Проявена жестокост от лукави хора,
потънали в сензация на хорска жлъч
в един безсрамен свят.
Разсейвам се с добри дела и се опитвам да гледам в хоризонта.
Поглеждам дланите си,те са покрити с кръв.
Кръвта е моя от изтръгнатото ми сърце.
Ще го изгоря на пепел ще го направя,за да не позволя друг да го стори.
А пепелта ще напиша послание с пръсти...
Не е честно приятел на приятел да мъсти.