От толкоз влага
по очи и по треви..
Изгаснаха и малкото
смели звезди.
Дори цигарата
отказва да гори.
Зачевам ден като роса,
кафе горчиво тежи в душа
От счупен лунен край парче
предъвквам като костенурка
и се взирам във деня
в очакване да проблесне
от някъде ,поне светулка.
11.08.2004