автор: Girasol

Без посока просто тръгнах.
Реших да пробвам и така.
Безгрижно, сякаш безтегловно
да мина през живота с лекота.

Усетих вятъра, а капки дъжд валяха
върху косите ми, подгизнах, но вървях.
Не питах трябва ли, защо, сега ли,
опитах се да уловя мига.

А той бе кратък и почти химерен,
а може и измислица да е било.
Какво пък? Щом така усетих
тръпката от истинския живот.