Въвеждащ кадър: напомня опитите на Опарин с първичния бульон - студена космическа пустота, подир секунди блясват ослепителни светкавици, чува се раздиращ тътен и зазвучава финалът от "Болеро" на Равел. Тъмата свенливо се отдръпва, просветлява, появява се небе с тъмни непразни облаци, от който в безпорядък се сипят резенчета шунка, филе, контрафиле, биренки, луканка, както и твърди късове от сушеница и шпеков салам, барабанящи като летен дъжд.
Следващ кадър: внушава нужното успокоение след тревожната гледка на Големия Колбасарски Взрив. Колбасовалежът продължава - вече не така бурно, а игриво и весело. Променя се и музикалният фон - игриво зазвучава Пролет от "Годишни времена" на Вивалди.
Глас зад кадър: Бог не е бил вегетарианец*. Опитайте нашите колбаси и ще повярвате в това!
* За първенство в авторството на тази фраза преди време спореха Димитри Иванов и Георги Данаилов.