автор: karmen_777

Обичам да те чакам,
пипнешком,
откривам в мрака хиляди вълнения
и всеки звук е твое отражение
очаквано, в чашата с кафе..
Оставам насаме,
с теб, като си тръгнеш,
безименна, разрошена и любена,
целувана навсякъде и демоде,
по женски,
но с плахост на дете-
"Ще се завърнеш ли?"..
преди да съм се пристрастила твърде много,
към твоите цигари, ром
и топла блуза,
която ме обгръща с яснота,
- без твоя мирис съм изгубена..