автор: dara33

Вали самота. Призована е.
Седмака откъсна трева.
Самотата чука на прага ми.
Дъжд пожелан е понякога.
Странно, сега съм учудена,
че ме вика и чака да влезе.
Все отричаме нейното имане.
Всъщност самотни се раждаме.
Ето, сега е пред мен и я гледам.
Толкова страх навалява в душата.
Седмака откъсна трева. Заваля.
Заваля самота в душата човешка.