автор: lita

Къде си ти момче безумно?
Къде отиде ти в нощта?
Едва ли някой неразумно
изплаши твоята душа.

Но факт е вече, да разбрах,
че твойто бягство причини ми страх,
и уплаха ме кара да те чакам аз -
от ранна сутрин чак до здрач.
Зная аз ,че ще се върнеш ти,
след век,години,но за жалост не и дни,
но моето сърце ще е готово
и когато ти отново
се завърнеш пак при мен,
този път безкрайно променен,
ще те зграбча в него миг
и не ще те пусна чак до гроба сив!