автор: mechopuh

***
Тя- умерено хубава, не особено интелигентна, добре образована, твърде амбициозна и с бедна душа. Той- средно богат и с объркана душа. Тя полага големи грижи, за да изглежда добре, критикува останалите, за да докаже, че
стои над тях. Смята, че има широк поглед върху света, чете книги, които се рекламират и гледа филми, върху чиито афиши са изписани присъдените награди. За нея черното е винаги черно, а бялото- бяло, нюансите й убягвят. Прави всичко по план, включително и секс. В собствените си очи е идеална майка, съпруга, колежка. И не пропуска случай да го изтъкне. Не познава истинското щастие и не знае, че нещастието понякога може да облагородява. Не знае как изглеждат мечтите и не изпитва нужда от това. Има само факти и упорито действа, за да ги догони, осъществи и задържи.
Той- живее с нея, макар да се задушава от това. Освен факти има и дребни мечти- да изпие един скоч в някой клуб, да се повози с гондола, да попита дъщеря си защо плаче. Фактите не са неговия свят, нито тя е жената, с която да сподели мечтите си. Но не смее да затвори вратата след себе си, защото след толкова ред, няма как да не се изплаши от хаоса.
Двамата- един без друг.
***
Тя- красива и бедна, от село, без образование. Той- красив и беден, от село, без професия. Мечтите им са общи- голяма къща, нова кола, деца в чужбина, почивка на морето. Грижите по дома и близнаците са за нея. Той е специалист по пиенето и побоя. Нейните грижи са нейната радост, боя приема като част от щастието. Неговата гордост и щастие са нейните грижи.
Двама- един до друг?!
***
Тя и той- умерено красиви, интелигентни и образовани. Двадесетгодишен брак, преминал през изпитанията на изневери, скандали, алкохол, заеми, срещи и раздели. Дете, което безкрайно обичат, но не познават. Не спират да си говорят- как е минал денят им, какви задачи имат, кого са видели... Но не казват как се чувстват, нито пък се интересуват от това. Повече се вълнуват от нещастието на другите, отколкото от чуждите успехи, вероятно защото така се утешават за собствените си несбъднати мечти. Имат познати, но нямат приятели. Смятат, че трябва да се оплакват винаги когато могат, за да не ``чуе дявола`` за дребните им радости.Смятат, че с годините стават все по- разумни и се гордеят с това: той е забравил хипи- нощите, рока и първата счупена китара, тя се ``извисява`` интелектуално чрез четене на книги за паранормалното. Така са се слели с представата за себе си, че са изгубили душите си...
Двамата- без себе си...
***
Тя- красива и пресметлива, израснала в дом с матриархален ред, винаги е играла на семейство с куклите си. Той- нежен и интелигентен, малтретирано дете на разведени родители. Сексът е най- невероятното им съвместно преживяване, защото имат еднакви фантазии- общият им инструктор по фитнес. Тя е доволна, че има съпруг, за когото колежките й завиждат. Но тайно плаче в банята, защото мрази психиатъра му и не разбира защо ненавижда приятеля му, а не изпитва и частица съмнение при многобройните му срещи с бивши съученички. Той говори за нея като за икона, защото боготвори децата си. Когато затвори телефона след дълъг разговор с приятеля си, му се иска да й признае истината. Тя живее с представата си за идеално семейство, той живее със скритата представа за себе си.
Двама, ...двама??
***
Тя- красива и образована. Успехите и амбициите си е срещала случайно, но често. Голямото й разочарование е голямата й любов, от която единствен спомен е детето. Разочарованието и грижите по спомена са я превърнали в пресметлива егоистка. Хладно и разумно приема интереса на мъжете към себе си, не иска да си признае, че отдавна е сложила знак за равенство между любов и ползата от нея.
Той- има само душата си, която се опитва да отрови в алкохолни пари. Продължава да вярва в любовта, макар гръмко да заявява, че такава няма. Той и дава всичко- пари, внимание, себе си. В замяна тя му дава новите си претенции и поръчки. Не крие бутилката, защото когато е пил, тя става независима господарка над зависимите му чувства...
Двама..., един за сметка на друг...
***
Тя- нежна и очарователна, мечтателна. Успяла да надскочи снобизма на семейството си. Преживяла голямата любов едва на петнадесет, с точно толкова по- възрастен безнадежден интелектуалец. Когато казва ``да `` на друг, всъщност дава обет пред Бог, че сърцето й завинаги е останало при безнадеждния интелектуалец.
Той- твърде строг и безпардонен. Гордее се, че я научава да не плаче при вида на първото кокиче, да чете криминалета, да бъде изрядна домакиня. Учи и сина си- да не гледа балет, да мрази прошката, да псува... И отказва да влезе в изложбената зала, където малкият излага картини, някога рисувани и от нея...
Двама и сянката на трети...