автор: lita

Къде си ти любов,къде си обич моя?
Чуваш ли ти моя зов,моя стон в дълбока яма?

Там на тъмно аз сама
си припомнях миговете,любовта
и си мислих как в един прекрасен ден,
от усмивката ти озарен,
ще те видя и отново ще заплача
и сърцето лудо ще забие докат крача.
И тогава силата дойде сама,
защото силата – това е луюбовта!
И макар и тежка,тайнствена,несподелена
дори и невъзможна тя отнема
и страха, иотчаянието и вика,
с трепета от полъха на младостта.
Дори в дълбоките и тъмните места
стъпва тя безмълвно с босите крачка,
и до там е края на стиха....
защото хубавото идва с мистичността.
А продължението се оставя на въображението......