автор: kasiana

На К. К. К.

Ех, къде, къде си, капитане -
вéрны друг ты с детство Касиане?

Да пришпорим ние пак мечтите
със тайфата, яхнали звездите…

Аз не бях тогава Касиана,
ти не беше още капитана.

Бяхме просто по детински щури,
раждахме и си ловяхме бури…

Там, под разцъфтялата череша
пращахме към бъдното депеша

с бляновете си детински още,
лумнали в светулковите нощи…

Ех, къде, къде си, капитане –
вéрны друг ты с детство Касиане?

Там, в града на Елиас Канети,
златното ни детство още свети…

25.04.2009 г.