По- ценно от приятелството е само истинското приятелство.
Приятелството е като самолет- няма място къде другаде да отидеш, освен в кабината, салона или опашката.
От управлението му зависиживота на екипажа. Парашути се използват само в краен случай. Пасажери се допускат след щателна проверка. Съдържанието на черната кутия знаят единствено пилотите. В бордовия дневник се записват всички успешни излитания и несполучливите приземявания.
Приятелството е изкуство, в което ролите са разпределени, а героите са само положителни: единият е разум, другият- сърце. Сърцето подхранва разума, а разумът поддържа ритъма на сърцето. Любимата реплика на разума е: ``Да бъдеш или да не бъдеш``, а тази на сърцето: ``Защо да бъдеш и как да бъдеш``. В крайна сметка разумът задава само уместни въпроси, а сърцето няма отговор на необмислените си постъпки; сърцето иска разума да повярва в несъществуващи чудеса, а разумът иска да е наясно какво е чудо и защо е такова.
Приятелството е мирно съвместно съществуване на базата на плурализма. Дебатите между разума и сърцето винаги завършват с консенсус и имат за цел извличане на удоволствие от спора.
Приятелството е като игра: в нея разумът и сърцето не водят сметка за отбелязаните точки и не държат да има печаливш. Те залагат на възторга от участието. В отбора им се включват различни играчи, които са приети с радост, но ако някой от тях наруши неписаните правила, веднага бива отстраняван на резеврната скамейка. Разумът и сърцето играят всеотдайно, уверено и честно. Понякога разумът се удивява на неразумните подавания на сърцето, а то на свой ред отговаря, че не е нито необходимо, нито правилно да се избягват неуспехите. В крайна сметка сърцето и разумът се надсмиват над себе си и с ентусиазъм замислят нова игра.
Приятелството е удоволствие: сърцето смята, че нещастието и щастието, с изключение на собствените му, са израз на Божията воля. Разумът пък не вярва в предопределението и е убеден, че човек сам взема благините и бедите от кошницата на съдбата. Но и разумът, и сърцето обичат хубавите неща от живота- ароматната цигара, зелената водка ``Собиески``, остроумните и ободрителни разговори, духовните дуели, куул саунда, приятната компания, анимационните филми...
Приятелството е доверие и грижа: разумът и сърцето влизат без страх в битките на живота, гледат открито недоброжелателите си и подкрепящите ги; взаимно лекуват получените рани и се вдъхновяват за поредни подвизи; когато някой е обезверен и смазан след поражение, получава куража и съчувствието на другия; отстояват ценностите си и уважават чуждите добродетели и странности; държат на личната свобода, с радост споделят приятелите си, но не и любимите си; с неприятелите се справят както намерят за добре, но заедно; когато разумът мълчи, сърцето не задава въпроси, когато сърцето замълчи, разумът знае, че има защо.
Приятелството е като туристически маршрут: преди всеки поход сърцето и разумът разговарят за възможностите си и слабите си места, проверяват екипировката си и преговарят поуките от предишни походи. По пътя им винаги е интересно. Когато сърцето унива от въбражаеми съкрушителни поражения по пътя към измисления връх, или ликува от несъществуваща победа, разумът открива приемливо тълкуване на реалните факти, докато убеди сърцето да продължи спокойно напред. Когато разумът се потапя в сън след изнурителен преход, за да забрави умората и напрежението, сърцето обикаля нервно из палатката или измисля шумни занимания, които да събудят заспалия разум. Накрая и двамата крачат бодро по пътеките, защото знаят, че това, което липсва в раницата на единия, ще се намери в раницата на другия, а това което е в излишък ще бъде раздадено на нуждаещите се.
Приятелството е единадесетата Божа заповед.
Приятелството е всичко онова, което не може да бъде изказано с думи, защото трябва да се почувства, изживее, изстрада и заслужи...