автор: pijama

По очите му се четеше,
че всяка лисица би трябвало да се страхува от него.

По краката му - няколко белега от захапване
и сила, която не се криеше.

В ръцете му винаги се намираше място
за още малко воля за свиване в юмрук,

за още един тежък удар,
за още много ръкостискания,
които той така и не разбра.

Живееше вече повече от
половин век, без някой да иска от него да говори
(не че не можеше да произнася думи)
знаеше, че това изкуство,
което слабите толкова хвалеха,
не му бе нужно.

И по средата на случайно чута реч, и в края на
подслушан разговор, когато усещаше как сърцето му
тупти малко по-бързо и разнася топлата кръв по краищата на тялото,
беше убеден, че това е почти толкова здравословно,
колкото дълга следобедна разходка.