автор: alkaltchev

на българските Майстори-с поклон
…
Бил облогът сторен по Великден.
Рицарски турнир по майсторлък.
Да изваят, като свят невиждан,
своята мечта за райски кът.

Всеки влязъл в стаята, която
щяла да му стане дом свещен.
От Великден, до деня когато
басът свършвал. До Димитровден.

Половин година се не знае,
яли ли са,пили ли са там.
Тайните си крили двете стаи,
упорито, като грях голям.

Денонощно двамата резбари
чукали по острите длета.
Не със тях - с душите си дълбали.
Не в дървото - в своите сърца.

Времето изтекло непонятно,
като лудо вино из чебър.
Майсторлъкът скрит във занаята,
щял да каже кой е по – добър.

Сбрал се вътре в къщата еснафа
първо пред вратата на Иван.
Калфата отворил – всички ахват,
виждайки небе, а не таван.

От небето, жарко лятно слънце
хвърляло изгарящ огнен зов.
Да изваяш топлина е тънкост,
но да сетиш пот – съвършенство.

Златни са ръцете ти, Иване.
Майстор си, от майстори признат!
Всичко със което се захванеш,
да оставя спомен в тоя свят!
…
После вкупом спрели пред вратата,
зад която старецът творил.
Гръм от тишина. Невероятно!
Кой ги върна в края на април?
От тавана, слънце благодатно
будело заспали семена.
Слънцето, небето и земята
свързвал ореол от топлина.

Виждало се как животът никне
сякаш разповит из пелена.
И осемдесет и осем маргаритки –
всички разнолики, до една.

Те и днес даряват ни с безкрайност,
скрита в безконечен хоровод.
Вечността във Трявна няма давност -
там дървото, ражда нов живот.

Жив да си ни, майсторе Димитре!
И сполай ти, с името – Уста!
Уста –майстор, не е само титла.
Тук така , наричат мъдростта.

Краят на облога бил прекрасен.
Нямало да има победен.
Всичко спряло в думичката –майстор,
в този, станал легендарен ден.

Оттогава тревненските къщи,
раждат вътре в стаите слънца.
Майсторите, богове присъщи
от дървото - правят чудеса.

И така, години вече двеста,
а облогът – жив е в паметта.
Майстори, вълшебници – къде сте?
Тъжен е светът без красота.