автор: Bathory

Безкрайно лутане във тишина и мрак,
в очакване на чудо да се случи,
във търсене на белег, признак, знак,
в докосване на нямото беззвучие.

И плач без сълзи, две очи - пустиня,
и прашни стонове, и глуха самота.
В агония надеждата умира
пред погледа на бледата луна.