автор: whitetomcat

"Поетесата на този град
храни гълъбите със душата си."
                    Елка Няголова


Смених града,
но гълъбите - не.
Все тъй е мило някой да ти гука.
При теб да слезе
от Парнаското си висине.
Да го нахраниш с вероятност за сполука.
(В поезията -
иначе - сакън!
Дори за този жанр да се "натискат",
там става да успеят,
но - насън.
Все още "мога" различава се от "искам").
Това е, гълъбчета,
вероятното при мен.
Нали е честно? - щом обичате трохите,
а и надеждицата,
че ще дойде този ден,
какво сме писали, да отчетат везните?...