автор: gorski

О, разум мой, напразно се тревожиш:
да върнеш миналото ти не можеш;
на младини вървеше ни чудесно,
тогава всичко бе за тебе лесно.

Сега небето не помага вече -
обичните неща странят далече.
Какво пък? Нека бъдем търпеливи;
ще дойдет дни, от тези по-щастливи.

Не сме сами във своята несрета:
един ли носи болка по-проклета,
но смогва да я скрие и умее
пред хората привидно да се смее.

Шеги и смешки мен не ме спасяват,
очите моята тъга издават;
но зная, че напразно се тревожиш -
да върнеш миналото ти не можеш.

Превод от полски:
Иван Вълев